* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз ще надолу да ида,
говеда да си прекупя,
теб тука ще оставя,
често се недей пременя,
вечер портите затваряй,
до където грее слънцето,
сутрин портите отваряй,
когато грее слънцето,
често се недей пременя,
често за вода не ходи,
на Гургушево кладенче,
Гургушо тебе любовник,
мене ми върли душманин.
Когато си Стоян замина,
Петранка, булка хубава,
тя си главата измила,
повика жена от село,
повика да я оплете,
на седемдесе редици,
на седемдесет и седем,
че се хубаво пременени,
и по-хубаво забради,
че дръпна бели бакъри.
Отиде за вода студена
на Гургушево кладенче.
Гургуш по двори ходеше,
мъжко си дете държеше,
златна ябълка подхвърля.
Петрана дума Гургуша:
- Гургуше, либе Гургуше,
тази вечер ела у дома,
тази вечер и утре вечер,
Стоян надолу замина,
вакли родици ще взема.
Да ядем, либе, сладко да пием,
сладко да приказваме.
- Ти се назад върни,
у ваз, Петранке, да идеш,
замеси тесто кисело,
замеси и го опечи,
препечи агне гергьовско,
наготви манджи угодни,
като слънце дойде,
аз ще у вас да дойда,
да ядем, още да пием,
сладко да си поприказваме.
Че Гургуш отиде, отиде
у Петранкини на гости.
Седнали да ядат, да пият,
хапнали, не повторили,
сръбнали, непосръбнали,
Стоян на вратата почука,
почука, още повика:
- Петранке, либе Петранке,
стани ми, либе, отвори,
че се парите забравих,
парите от говедата.
Петранка се чуди и мае,
къде Гургуша да скрие,
че го в брашното затвори
и на Стоян отвори.
Стоян в къщи влезе,
и на Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
мен ми Петранке мирише,
на Гургуш ми мирише.
Петранка на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
днеска сестра ти доважда,
мъжко си дете доважда,
него го Гургуш викат.
Стоян си нищо не рече,
той на Петранка продума:
- Петранке, либе Петранке,
днеска е петък, утре - събота,
в другия ден Света неделя,
стани рано в неделя,
замеси бяло, кисело,
омеси го, либе, опечи го,
наготви манджи угодни,
че майка ти още баща ти,
и нашите близки роднини,
твоите, либе, и моите.
Тя си Стояна послуша.
Дошла Света неделя,
те гостите си канили,
яли са, още пили са.
Петранка дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
диван да ти последя,
на гости да ти устоя.
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
няма диван да седиш.
Че я с хасъра загърна,
че я с катран намаза,
че я със свещ запали,
че им диван свети,
кога Петранка изгори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010