* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натоварил Стоян, Стояне,
петдесет кила със жито
и шейсет кила с ечемик.
Той на Копринка думаше:
- Любе Копринке, Копринке,
аз ще със керван замина,
със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш,
късно за вода не ходи
от Лазарово кладенче,
Лазар му кажат женкарин,
женкарин - женкаралия!
Стоян с кервана потегли,
Копринка, булка хубава
станала, пременила се
с най-бащната си премяна,
че взема бели бакъри,
за студена вода отиде
от Лазарово кладенче.
Край Лазарови замина.
Копринка, булка хубава,
тя си на Лазар думаше:
- Любе Лазаре, Лазаре,
Стоян с кервана замина
ази съм сама във къщи,
яла ми, любе, на гости,
да ядем, любе, да пием!
Стоян до сред път отиде
и си се назад повърна,
той на другари думаше:
- Аз ще се назад повърна,
да взема нещо от къщи.
Като си в къщи отиде
и на вратата почука,
почука, още повика:
- Любе Копринке, Копринке,
стани ми врата отвори.
А пък тя му думаше:
- Аз не мога да ти отворя,
щото съм сама във къщи -
Стоян с кервана замина!
Стоян вратата изкърти,
като вътре той влезе
завари Лазар при нея,
че й глава отряза,
отряза и я захвърли!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010