* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

В петък се Стоян посгодил,
в събота годен преседел,
в неделя му бе сватбата,
в понеделник му бе моминден,
във вторник книга пристигна -
турците низам да идат,
българе - млади войници.
Та ще да иде млад Стоян,
та ще да иде войниче.
Стоян си конче стигаше
и на Петкана думаше:
- Либе Петкано невесто,
азе ще, мома, да ида,
ще ида младо войниче,
нещо ще да ти заръчем -
ти често да се не миеш
и често да се не стегаш,
често на вода не ходи
на Гургулово кладенче,
че ми е Гургу душманин,
та ти ще нещо зло стори,
хората да ни са смеят!
Стоян из порти излезе,
и Петкана се повърна,
та се умила, оплела
и убаве са премени.
Па влела в нова градина,
набрала цвеке секакво,
накити китки размесни.
Узела стомни шарени,
па е на вода отишла
на Гургулово кладенче.
Три пъти стомни налива
и три пъти ги разлива,
доде я виде млад Гургул
от високите чардаци,
през цъклените пенджуре.
Па си Петкана замеря
със тиа златни ябълки.
Петкана каже Гургулу:
- Не фъргай, либе, не би ме -
айде да идем у назе,
че съм месила, готвила,
а Стоян войник отиде!..
(...)
Ясни са пцета лавнале,
чевръсто порти дзвекнале.
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010