* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо си конче стягаше
и си кервана приготви.
Той ще далеко да иде,
за вино и за ракия.
Таз вечер няма да си дойде.
Той си на Друмка думаше:
- Таз вечер няма да си дойда,
при кой да те в дюкяна оставя?
Друмка си дума продума:
- Като ме питаш, да кажа -
Пенча при мен остави,
че той ме слуша в дюкяна,
ноще ми бави детето,
детето - малък Първанчо.
Пенчо си нищо не рече
и си кервана потегли.
Вървели, що са вървели,
слънцето трепти, залезе.
Той се назад повърна,
че си забравил парите.
Като си у тях отиде,
похлопа, още потропа,
но никой не се обажда,
нито вратата отваря,
Друмка се от къщи обажда:
- Пенчо го няма у дома!
Той ми е мене поръчал
слънцето като залезе,
никому врата да не отварям.
Но той си врата подлости,
завари софра сложена,
на нея пита медена
и кокошка печена.
Таман са двамата ядяли и думали:
- Да ядем, още да пием
за твое здраве и за мое,
а за Пенчово прощене...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010