* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Неда думаше:
- Недо льо, първо венчило,
ще отида на далеко
вересии тежки да събирам,
няма се скоро завърна.
Да не отидеш, Недо, да не ходиш
на Лазарчовото кладенче.
Като се назад завърна,
ако ми хора кажат -
ще ти главата отрежа.
Неда Стоян изпроводи,
че у къщи отиде,
пъстри сандъци отключи,
бели премени извади,
бели премени, венчени.
Хубаво се Неда натруфи,
хубаво се Неда забради,
грабна бели бакъри
и отиде Неда, че отиде
на Лазарчовото кладенче.
Таман си Неда напълни,
ето го Лазарчо дойде,
дойде и на Неда каза:
- Добър ти вечер, мър, Недо!
- Дал ти Господ добро, Лазарчо,
довечера у дома да дойдеш,
щото Стоян го няма,
много далеко отиде
вересии тежки да събира,
няма се скоро завърне.
Сега у дома кат отида,
патки и юрдечки ще коля,
вино и ракия ще извадя,
дълги трапези ще сложа,
да дойдеш, да седнем,
да седнем и да пием,
любовно да си говорим,
докат го Стоян няма.
Мръкнало, Лазарчо отишъл,
таман седнали да ядат и пият,
любовно кат си говорят -
силно си Стоян извика:
- Отвори ми, Недо, портата,
че ме душмани гонят!
Лазарчо тъй като чува,
той на Неда казва:
- Какво ще правя, Недо,
сега Стоян ще ме убие?
Неда Лазарчо думаше:
- Гледай си, Лазарчо, работата,
аз ще те запазя.
Навънка като излезеш,
зад портата ще отидеш.
Аз портата кат отворя,
из портата ще излезеш.
Навънка излязли
и Лазарчо зад портата отишъл,
Неда порти отворила
и Лазърчо из портата излязъл.
Стоян на Неда думаше:
- Недо ле, първо венчило,
я ми кончето поеми
и го из двора разходи,
и го у дама извързи.
И Стоян у къщи слязъл,
Неда кат у къщи дойде,
Стоян на Неда думаше:
- Недо ле, първо венчило,
какви са тез трапези,
в туй време в онуй,
и Лазарчовото ножче защо е тука?
Неда на Стоян думаше:
- Стояне, първо венчило,
първи сънак кат съм спала
съм сънувала твоята майка,
твоята майка и моята,
твоят баща и моя,
и съм станала, съм сготвила,
съм клала патки и юрдечки,
и съм готвила разни гостби,
дълги трапези съм сложила,
съм канила комшии и роднини
да ядат за твоята майка и моята,
за твоя баща и моя.
Стоян пак я пита:
- Недо първо венчило,
защо е Лазарчовото ножче тука?
Неда на Стоян думаше:
- Като ме питаш, да ти кажа
без да те излъжа -
Лазарчовите чираци дойдоха
вино да си купят,
парите не им стигнаха
вино да си платят,
че си оставиха ножчето,
когато парите донесат,
тогава ножчето ще си вземат.
Стоян всичко разбрал,
ама нищо не казал,
само едно й казал:
- Недо, първо венчило,
днеска е събота,
утре света неделя,
ще станеш рано,
патки и юрдечки ще заколиш,
разни гостби ще сготвиш,
тънки плакети ще източиш,
вино и ракия ще извадиш,
дълги трапези ще сложиш
и аз на черква ще отида,
кат си черква пусне,
ще каня роднини и комшии,
и стари и млади,
и другари юлдаши,
ще седнем и ще пием,
за твоето здраве и моето.
Неда рано станала
патки и юрдечки заклала,
разни гостби сготвила,
тенки плакети източила,
вино и ракия извадила,
дълги трапези сложила.
Стоян на черква отишъл,
кат си черква пуснала,
че канил Стоян, че канил
роднини и комшии,
млади и стари,
и другари юладжии.
Седнали да ядат и да пият,
яли и пили, почнали да си говорят,
че стана Стоян и им каза:
- Роднини и комшии,
другари юладжии,
нещо ще ви попитам -
отде се е научил един орел
нивата да ми гази,
дали орела да убия,
или нивата да си покося?
Всички се обадили:
- Ако орела убиеш,
други ще се научи,
а най си нивата покоси.
Стана Стоян и на Неда каза:
- Хайде, Недо, да ходим
у мазата вино да извадим.
Двамата у мазата отишли,
Стоян остро ножче извади
и на Неда главата отряза,
и силно се извика:
- Я излезте, стари и млади,
да видите аз си нивата окосих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010