* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Тодор Петранки думаше:
- Петранке, либе Петранке,
ази за стока отивам,
на тебе, либе, поръчвам -
за вода няма да ходиш
на Гургулово кладенче,
че чувам, либе, от хората,
че имал мерак на тебе,
да не те нещо излъже.
Петранка Тодор изпраща
и си в къщи отива,
взема бели бакъри
и си на кладенче отива.
Там си Гургул завари,
той на кладенче стоеше,
с меден кавал свиреше.
Петранка Гургул продума:
- Ела ми таз вечер на гости,
Тодор го няма у дома,
ще хапнем и ще сръбнем,
за млади години напомним.
Гургул Петранка обеща,
у тях на гости ще иде.
Петранка си вкъщи отива,
заклала гъска хранена,
наточи вино червено.
Мръкна се, Гургул отиде
у Петранкини на гости.
Яли са, още пили са,
и за млади години спомнили.
Тодор на порта похлопа:
- Излез ми, Петранке, отвори
и ми кончето поемни.
Гургул си устни прехапа
и на Петранка продума:
- Що ме, Петранке, излъга,
тъй ме зверски измами!
Какво ще правим, ще сторим?
Петранка Гургул продума:
- Не бой се, либе Гургуле,
както съм те повикала,
тъй ще те изпратя
без да се Тодор усети.
Петранка порта отваря,
Тодор в яхъра отива
да си кончето нагласи.
Петранка Гургул изпраща.
Като са в къщи влезнали,
Тодор Петранка загледа
и на Петранка продума:
- Кой ти косата разроши?
Кой ти бузите похапа
и ти кревата разхвърля?
Петранка Тодор продума:
- Сестара ти на гости дохожда
с нейното мъжко детенце.
Вземах да го помилвам
и то ми косата разроши,
и ми бузите нахапа,
и кревата разхвърля.
Тодор си възглавница повдигна:
- Какъв е този пищов?
Петранка млъкна, не дума...
Тогаз си Тодор продума:
- Ще станеш утре раничко,
ще опечеш пещи хлябове,
наготвиш гостби хубави,
наточиш вино червено,
поканиш всички роднини,
роднини, всички комшии,
дяда, още и баба,
и Гургул наши комшия!
Станала рано Петранка,
опекла пещи хлябове,
наготви гостби хубави,
наточи червено вино,
покани всички роднини,
майка си, още баба си.
Яли са, още пили са,
всичките по нещо казали,
само Тодор яде и мълчи.
Най-после Тодор продума:
- Слушайте, всички роднини,
роднини, още комшии,
нещичко ще ви попитам.
Имам си нива хубава,
насята с бяла пшеница;
научило се едно биче
на нивата да си отива,
хем да я пасе, хем тъпче.
Чудя се ази, мая се -
какво да правя, да сторя?
Дали нивата да пожъна,
или биче да убия?
Нали се Гургул усети,
че се за него отнася,
той си на Тодор продума:
- Ако бичето убиеш,
пак друго ще се научи
в нивата да се отбива,
по-люто да я стъпква...
Че стана Тодор, че хвана
бяла Петранка за коса,
че й главата отряза,
и на всичките продума:
- Това е сега нивата,
ето насреща бичето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010