* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Тодор Петрана думаше:
- Петрано, либе Петрано,
аз ще, Петранке, да ида
в Цариград за стока,
теб те самичка оставям,
със слънце порти затваряй,
със слънце ги, мила, отваряй,
хубаво не се пременяй.
Често не ходи за вода,
на Боювите кладенци,
че теб ти е Бою любовник,
на мене голям душманин.
Петранка си Тодор изпраща,
от къщна врата до външна.
Ах, че се назад върнала,
вземала си е ажър ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
че се хубаво премени,
дигнала е менци на рамо
и пъстра стомна на ръка,
че си за вода отиде
на Боювите кладенци.
Бою на чардак седеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше.
Петранка дума на Бою:
- Бою ле, либе Бою,
Тодор за Стамбул замина.
Тази вечер в нас да дойдеш!
Бою си това чакаше.
Петранка булка хубава,
цял ден Петранка шетала,
шетала, манджи готвила.
Вечерта, като се е мръкнало,
Бою в Петранка отива.
Петранка си вино наточи,
вино и люта ракия.
Седнали, та вечеряли,
сладки си думи думали,
и легнали, сладко заспали.
Тодор на порти похлопа,
конче му с крак потропа.
Тодор Петрана думаше:
- Петрано, либе Петрано,
стани ми порти отвори
и ми конче поеми.
Бою Петрана думаше:
- Петрано, мари, Петрано,
защо ме, Петрано, излъга?!
Петрана Бою думала:
- Не бой се, Бою, не бой се,
както те, Бою, поканих,
така ще те, Бою, изпратя.
Петрана Тодор посреща.
Тодор в къщи като влиза
и на Петранка думаше:
- Петрано, либе Петрано,
кой ти косата разроши,
кой ти бузките нахапа?
Петрана дума на Тодор:
- Тодоре, либе Тодоре,
днеска сестра ми дохожда
с нейното мъжко детенце,
то ми косата разроши
и ми бузките изхапа.
Тодор Петрана думаше:
- Нека това така да бъде,
но под твоята, Петрано,
възглавница, що стоят
Боюви чифте пищови?
Петранка седи и мълчи,
нищо горката не дума.
Тодор Петрана думаше:
- Заколи бяла паунка,
наготви тлъсти яхнии.
Иди либе, Петрано,
покани всички комшии
и нашите мили роднини.
Петранка всички покани
и на Тодора думаше:
- Всичките, либе, поканих,
само Бою не съм поканила.
- Иди, мари, го покани.
Гостите ядат и пият
и се веселба веселят.
Тодор на гости думаше:
- Слушайте, гости, събрани,
какво ще язе да кажа
и кой ще на мене разбере!
Посял съм нива пшеница
и едно се биче научи,
нивата да ми прикося.
Дали бичето да убия,
или нивата да пожъна?
Никой му дума не разбра,
само се Бою досети
и си на Тодор думаше:
- Тодоре бе, адаш бе кардаш,
ако бичето убиеш -
пък друго ще се научи,
по-добре нива пожъни.
Тодор Петранка улови
и си на баба думаше:
- Я слушайте, бабо и дядо,
нивата е вашата дъщеря,
а пък бичето насреща.
Че си ножчето извади
и на Петранка глава си отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010