* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
аз ще, Петранке, да ида
на дълъг път в Цариграда,
там имам девет дюкяна,
те са в кирия дадени,
с кирия на вересия.
Ще ида, Петранке, ще ида
дюкяни да си нагледам,
наема да си прибера.
Тебе тука оставям,
оставям те и ти поръчвам -
със слънце порти отваряй
и пак със слънце затваряй,
често за вода не ходи
на Гургушови кладенци,
че ти е Гургуш любовник,
пък на мене голям душманин.
Поръча Пенчо, замина,
Петранка го изпрати
от къщни врати до външни.
Тя се назад върнала,
отключи пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
най-баш премяна венчана,
тя се хубаво премени,
дваж по-хубаво забради
със росна китка закичи,
дигнала е менци на рамо
и пъстра стомна на ръце,
тя си за вода отиде
на Гургушови кладенци.
Гургуш на двора стоеше,
за кола дялаше.
Петранка дума Гургуш:
- Помага ти Бог, Гургушо,
я ела довечера у дома!
Пенчо го няма тука,
Пенчо замина за Цариград.
Там имал девет дюкяна,
били под наем дадени,
отиде Пенчо, отиде,
дюкяните да си нагледа,
няма да се прибере.
Вечерта Гургуш при Петранка отиде,
яли са, сладко пили са,
легнали са, заспали.
Пенчо вървял посред път,
че се назад върнал.
Той си Петранка завари
с Гургуша сладко заспали.
Поискал Пенчо, поискал,
Гургуша да си заколи.
Гургуш на Пенчо думаше:
- Постой, почакай, Пенчо ле,
да кажа кой ме повика!
Аз не съм дошъл самичък,
мен ме Петранка покани.
Пенчо Гургуша изпъди,
на Петранка глава отряза,
че Петранка го слушала,
слушала, докато го изпратила,
от къшни врата до външни
и си Гургуша поканила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010