* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян надолу отива,
надоле, на зимовище,
се Петкана го изпраща
до високите мостове,
до дълбоките долове.
Стоян Петкана думаше:
- Либе, Петкано, Петкано,
стига ме плака и прати,
нещо ще ти поръчам -
често на вода не ходи,
на Гургулево кладенче,
че Гургул ми е душманин,
а на теб, либе, приятел,
та нещо ще ти зле стори,
зло стори, либе, направи.
Аз ще се, либе, науча,
главата ще ти отрежа,
като либе петровско,
като агне гергьовско!
И Петкана се завърна.
Щом си у дома отиде,
тя се уми, оплете,
и се хубава премени,
и взема стомни шарени,
и си на вода отиде,
на Гургулево кладенче.
Гургул на чардак седеше,
златна си ябълка подвърли
удари си Петкана по гърди.
А Петкана му продумва:
- Либе Гургуле, Гургуле,
не бий Петкана по гърди,
а дойди, либе, довечера,
че Стоян надоле отиде,
надоле, на зимовище,
аз съм, либе, самичка.
Таман си тя в къщата отиде,
Гургул на порти потропа:
- Либе Петкано, Петкано,
ела ми порти отвори.
И Петкана му отвори.
Дълго са яле пиле,
повечи джумбуш правиле;
таман са сладко легнале,
легнале, сладко заспале,
Стоян на порти потропа:
- Либе Петкано, Петкано,
ела ми порти отвори!
А Петкана се почуди -
де да дене Гургула,
па го е сложила в амбаро,
в амбаро с бяла пшеница.
Стоян си вътре влезнал
и на Петкана продумва:
- Либе Петкано, Петкано,
защо са буйни огньове,
защо са гостби готвени,
и кого си посрещала?
А Петкана му продумва:
- Днеска сестра ми дохожда,
за нея съм, либе, готвила,
готвила и посрещала!
Стоян вътре влезе
и на Петкана продумва:
- Либе Петкано, Петкано,
защо са черги сравяни?
А Петкана му продумва:
- Днеска сестра ми дохожда,
с нейното дете галено -
то ми е черги сравило.
Кога подигна возглава -
на Гургул селяхите седеле,
селяхите и пищова,
а тя му нищо не каза.
На сутринта като станале,
Стоян на Петкана продумва:
- Либе Петкано, Петкано,
всичката рода ще поканиш
и мойта, либе, и твойта,
да ядем, либе, и се веселим.
И Петкана го послуша -
всичка рода поканила,
всички родове надошли,
Гургул неканен дошъл.
Като са яле и пиле,
Стоян се виком провикна:
- Кажете ми, родове,
имам си нива голяма,
научил се е млад елен,
да ми нивата препаша;
дали елена да убия,
или нивата да окося?
Никой нищо не каза,
Гургул се виком обади:
- По-добре си нивата окоси,
а недей елена убива;
тоя елен като убиеш -
друг ще се елен научи
и пак ще ти нивата препаше.
И Стоян Петкана покани,
и тя пред гости излезла,
с катран я намаза
и си Петка запали.
Доде три дни яле и пиле,
а Петкана им е светила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010