* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

От цар си ферман дофтаса -
турци на низам да идат,
а българите войници...
Писали, кого писали,
и Стояна са писали,
Стоян млад войник да иде,
на войниците байрактар.
Стоян си дома отиде,
кахърен Стоян, грижовен,
а Петкана го питаше:
- Либе Стоене, Стоене,
че що си, маре, кахърен,
кахърен, маре, грижовен?
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
мен ме са войник писали,
на войниците байрактар,
та ще с войници на ида.
На стани заран по-рано,
запретни бели ръкави,
замеси тесто кисело,
заколи тлъста пауна,
наготви манджи всякакви,
па си калеска разпрати,
калесай, либе Петкано,
моята рода, твоята
и наши ближни комшии -
у нас на гости да дойдат,
та да ме, либе, изпратят!
И Петкана го послушала.
Станала заран по-рано,
запретна бели ръкави,
замеси тесто кисело,
заклала тлъста пауна,
наготви манджи всякакви,
па си калеса Петкана,
нейната рода и негова
и техни близни комшии.
У тях на гости отишли,
та са си пили и яли;
тръгнали да го изпратят.
Па са Стояна пратили
до дълбоките долове,
до високите мостове,
там са седнали да пият,
да пият, да поразговарят.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
аз ще с войници да ида,
тебе си, либе, оставям
хем млада, либе, хем сама,
нещо ще да ти заръчам -
със слънце порти отваряй,
па ги със слънце затваряй;
често се не мий, не плети,
често се не пременувай;
често на вода не ходи
на Гургулови кладенци,
че ми е Гургул курварин,
курварин - мене душманин,
та ще ти нещо зло стори,
мене ще дума да дойде,
ще д' ида, не ще да дойда!...
А Петкана му думаше:
- Либе Стоене, Стоене,
ти токо иди, не дойди,
та ще морето пресъхна,
на сухо риба да хвана,
за душа да я разнеса,
тебе ще да си помена!...
Стояну хатър остана,
та стана, та си отиде.
А Петкана се върнала,
затвори порти чемширни,
уми се и оплете се
и хубаво се премени.
Па влезе в мала градина,
набрала цвете всякакво,
увила китка шарена,
та я на глава угоди,
па взела два бели менци,
та си на вода отиде
на Гургулови кладенци...
Та си Петкана минала
през абаджийската чаршия,
вси абаджии станаха,
по пенджурите гледаха,
между себе си думаха:
- Честитка тая невяста,
честитка със тая хубост -
по-честит кой си я има!
Па си Петкана отиде
на Гургулови кладенци.
Гургул на кьошка седеше,
малко си дете държеше,
с златна ябълка играе...
Като си видя Петкана,
той си детенце остави,
та си е хвърлил с ябълка,
та си Петкана удари...
А Петкана му думаше:
- Гургуле, пръв любовнико,
не хвъргай, маре, с ябълка,
не хвъргай, маре, не бий ме,
че съм си, маре, кахърна,
кахърна, маре, грижовна,
че съм Стояна пратила,
Стоян с войници отиде.
На дойди, маре, таз вечер,
проводяк да си изпием,
кахъра да си разтуря!
Кога е било вечерта,
той наля жълта бъклица,
у Петканини отиде.
Петкана готви вечеря,
готвила, та вечеряли
и си са двата легнали.
Стоян се назад повърнал,
та си на порти потропал;
не го е чула Петкана.
Той си през порти прекрачи,
та си е порти отключил
и кончето си воведе,
та го в яхъра воведе;
па си на врата потропа:
- Либе Петкано, Петкано,
стани ми, либе, отвори!
Разчудила се Петкана
къде да дене Гургула!?
Той си строши, бре, джам, пенджури,
та из пенджура излезе;
тя си Стояну отвори.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
що ти е буен огъня?
А Петкана му думаше:
- Тебе съм, либе, чакала,
та си съм огъня клала!...
Стоян Петкани думаше:
- Нека и това тъй да е...
Що ти е гостба готвена?
А Петкана му думаше:
- Тебе съм, либе, чакала,
та съм си гостба готвила!
Стоян Петкани думаше:
- Нека и това тъй да е...
Що щат Гургулу ножове,
бре, за хиляда грошове
под твойто гайтан възглаве?
Петкана нищо не рече...
Кога е било заранта,
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я меси, либе, и готви -
гости ще да си сбереме...
Па си калеса млад Стоян
нейната рода, негова,
и техни близни комшии,
и Гургула си калесал,
и той на гости отишъл...
Та са си пили и яли,
Стоян им тихо говори:
- Дружино вярна, сговорна,
ще да ви гатна гатанка -
кой ще да ми я сполучи?
Имам си нива зелена,
та си ми влиза сур елен,
та ми нивата потъпка...
Дали нивата да ожъна,
или сур елен пребия?
Никой се не е усетил
гатанка да му сполучи;
усетил се е млад Гургур,
та па Стояну думаше:
- Маре, Стоене, Стоене,
недей си жъна нивата,
нивата ти е зелена;
нито си трепи сур елен,
че ще па други да дойде;
на ми си нивата загради,
сур елен да я не тъпче!...
Па ми дай, маре, ножове,
бре, за хиляда грошове...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010