* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Походи Стоян, походи,
три години войник да служи
и на либе си говори:
- Либе Петрано, Петрано,
я че отидем, Петрано,
три години войник да служим,
на царя верен да стана.
Тебе че те оставим,
да слушаш мама и тата,
да чуваш мъжко детенце
и да не идеш на вода
на Герловия кладенец.
А Петрана му говори:
- Иди сос здраве, Стояне,
щом ми поръчаш, че слушам,
че слушам мама и тата,
че чувам мъжко детенце,
нема да идем на вода
на Герловия кладенец.
Зема си Стоян торбата,
тръгна низ друми широки.
Насред на друми кръчмица,
пред нея пейка голема.
Седнал е да си почине,
нещо му на ум промина.
Па се върнал млад Стоян,
слезнал е доле в реката,
в реката, във ракиташа.
Над него нива голема,
посета с бела белия,
у нива круша китата,
точно ми срещу Герловия кладенец.
Тъкмо ми слънце огрева,
ето че иде Петрана.
Запретнала е скутове,
завила е бели ръкави,
у ръце стомни зелени.
Наточи вода студена
от Герловия кладенец,
и на Героле говори:
- Геро ле, море, Геро ле,
ела ми стомни довани,
за бели ръце прифани,
у бело лице целуни.
Сега го нема Стоян,
Стоян отиде да служи,
три години войник че служи.
Стоян си седи под крушата
всичко е с очи той видял,
всичко е с уши той чул.
Прескочи река Ситнца,
отиде на дома на двори
и на майка си говори:
- Мале ле, стара майчице,
а къде ни е Петрана?
Таман си Стоян издумал,
ето че иде Петрана.
Като согледа Стояна
бело й лице почерве,
ситна я роса облеяло
и на Стояна говори:
- Стояне, море, Стояне,
па ли те назад върнаа?
Стоян ю нищо не каза:
- Остави стомни зелени,
па иди доло в селото,
повикай всички роднини -
и мои мили, и твои,
да не забравиш Герола.
А аз че идем у село,
да си доведем попчето,
ще правим госкье големо,
па тогай че идеш при него.
И сетне че идем да служим,
да ми е мирна главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010