* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пооди Стоян, пооди,
пооди на дол да иде,
остави любе Маргита,
па на Маргита говори:
- Маргите, назли кераце,
да се не миеш ни плетеш,
не иди под град на вода -
там седи градски войвода!
И Маргита го слушала,
дори си Стоян излезна,
от тия равни дворове,
па се умила оплела,
ойде под град на вода,
па найде градски войвода,
па на войвода говори:
- Войводо, море войводо,
сега ми нема Стояна,
да я чем тебе да любим,
да я чем у град да дойдем,
да станем бела кераца!
Дори Маргита издума
и Стоян иде оздоле,
та на Маргиита говори:
- Любе Маргито, Маргито,
камо ни паун по двори?
Я она си му говори:
- Войно Стояне, Стояне,
у село турци дойдоа
та ни заклаа, заклаа,
заклаа паун по двори.
Та ти мерише, мерише
мерише тъжно вечеря.
Стоян Маргита говори:
- Любе Маргито, Маргито,
камо ни ключи от ковчег?
Я она си му говори:
- Войно Стояне, Стояне,
нашите деца търклети,
загубиа ни ключове!
Я Стоян я не поверва,
извади сабя остреница,
отсече нойна руса глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010