* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Похвалил се е млад Стоян
със коня, със сив сокола.
Петкана Стоян изпраща
до зеленото ливаде.
Стоян Петкани продума:
- Либе, хубава Петкано,
не мий се често, не плети
и в бяло не пременвай!
Не ходи често на вода
на Гургурово кладенче,
че ми е Гургур душманин -
и тебе, либе, и мене,
та ще ти дума продума,
да ни се смеят хората!
Петкана Стоян слушала,
дорде из порти излезе
и зад дувар се затули.
Уми се и оплете се,
па се хубаво премени -
затъкна китка шарена,
вземала стомни зелени,
та па на вода отиде
на Гургуровото кладенче.
Гургур на чардак седеше,
седеше Гургур, пееше.
Петкана Гургур продума:
- Добра ти вечер, Гургуре!
Гургур Петкани отрече:
- Дал ти Бог добро, Петканке!
Къде отиде млад Стоян?
Петкана Гургур отрече:
- Отиде царю да служи...
Я ти дойди довечера
да ядеш, още да пиеш,
и още да се веселим!...
- Ти сготви добра вечеря,
ще взема вино червено
и аз ще у вас да дойда.
Кога е било вечеря -
ето ти Гургур, че иде.
Таман си влезли в стаята,
Стоян на порти потропа:
- Либе Петкано, Петкано,
излез ми порти отвори!
Петкана Гургур продума:
- Гургуре, море, Гургуре,
какво да чиним, да правим,
да не те хване млад Стоян,
че ще те, либе, погуби,
и тебе, либе, и мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010