|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
(...)
Стоян се стори заминал,
че пак се назад повърна
и си Демира завари.
Жена му гостба готвеше -
заклала патка, мисирка;
Демир си в къщи седеше...
Стоян Демиру думаше:
- Демире, холан, Демире,
аз имам чехир ливада,
един се глиган приучи -
дал' си сеното покося,
ил' си глигана убия?!...
Демир си дума Стояне:
- Стояне, холан, Стояне,
ти си сеното покоси -
да си глигана убиеш,
пък други ще се приучи!...
Стоян отиде при Детка,
че й отряза главата...
Осмар, Преславско (СбНУ 42/1936, с. 145, в бел. към № 119 от
Хан Крум, Преславско); само краят на песента.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|