* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян с кирия отива.
Дойка ще го изпроводи,
чемшир порти ще отвори,
ще отвори и ще ги затвори.
Стоян на Дойка думаше:
- Дойке ле, първо венчило,
кат си у дома отидеш,
не ходи, Дойке, не ходи
на Гугувите кладенци,
щото е Гугу душманин,
ала и на тебе любовник.
Дойка си порти затвори
и си се назад върна.
Завърна злати скутове,
навила е коса край глава,
хванала тлъста пауна,
наготвила гостби всякакви,
опече топли хлябове,
че се хубаво премени,
премени, още натъкми,
грабнала котли и кобилица
и на Гугувити кладенци...
- Добър ти вечер, Гугу ле!
- Дал ти Бог добро, Дойке ле!
Дойка на Гуга думаше:
- Гугу льо, либе Гугу льо,
Стоян с кирия замина,
довечера дома да дойдеш,
да дойдеш, да вечеряме.
Гугу си Дойка послуша.
Седнали и вечеряли,
легнали и си заспали.
Таман са сладко заспали,
Стоян на порти похлопа,
хем хлопа Стоян, хем вика:
- Дойке ле, първо венчило,
стани ми врата отвори,
ножчето да си взема,
че ми се бивол разболя,
сред пътя падна, ще умре.
Дойка се чуди и мае -
как си врата да отвори,
че къде Гуга да дене.
Дойка стана, врата отваря.
Стоян на Дойка думаше:
- Дойке ле, първо венчило,
що ти й косата чорлава,
що се черги изритани?
Дойка Стоени думаше:
- Стоене, първо венчило,
ти като замина, не мога да заспя
от пусти бълхи проклети...
Стоян на Дойка пак дума:
- Дойке ле, първо венчило,
върла ме глава заболя,
по-върла треска отресе,
буен ми огън наклади,
на него да се нагрея.
- Стоене, първо венчило,
сега е ни туй, ни онуй време,
страх ме е до дръвник да отида.
- Не бой се, Дойке, не бой се,
петлите три пъти пяха.
Дойка си дръвца събира,
Дойка си огън кладеше,
по малко дръвца туряше,
Стоян сичките натуря,
буен си огън накладе.
Гугу от комина цопна,
насред огъня си стъпа.
Стоян на Дойка думаше:
- Дойке ле, първо венчило
какво е това от тебе?
Па извади остро ножче,
Дойкина глава отряза,
Дойкина, още Гугува.
Па си другари настигна
и си с кирия замина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010