* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
аз ще в Цариград да ида, (2)
в Цариград града голяма.
Там имам седем дукяна,
седем дукяна с премяна,
все със кирия дадени,
ще ида да ги прегледам,
премяна да им откупкя,
кирия да им събера.
Тебе те тука оставям,
ти нямаш стара свекърва,
наука да те научи,
яс ще та, любе, науча -
със слънце порти затваряй,
пак ги със слънце отваряй;
често се не пременувай,
късно за вода не ходи
на Гургушево кладенче,
че Гургуш ти е любовник,
на менье голям душманин!
Петранка Пенча изпраща
и се назаде завръща.
Вземала й китни ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади най-баш премяна
и се хубаво премени.
Откъсна китка смесена
и взема бели бакъри,
и е за вода отишла
на Гургушево кладенче.
Там си Гургуша завари,
брези биволи повеше,
със алтънени юлари,
със копринени чулове.
Петранка Гургуш думаше:
- Добър ти вечер, Гургуше!
- Дал Бог ти добро, Петранке!
Петранка котли налива,
Гургуш й котли разлива.
Петранка Гургуш думаше:
- Гургуше, първо любе ле,
Пенчо в Цариград отиде,
таз вечер у нас да дойдеш,
от мене ще е ястьето,
от тебе ще е пиенето.
Слънцето зайде, не зайде
и стана Гургуш, отиде.
Петранка булка хубава
наготви гостби всякакви,
опече бели хлябове.
Седнали двама да ядат,
да ядат, още да пишт.
Пенчо на порти почука,
почука Пенчо, повика:
- Стани, Петранке, отвори.
Чуди се Петранка и мае -
къде да скрие Гургуша.
Че го във атли завила
и си на Пенча отвори.
Пенчо Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
какво е туй във атлите?
- Прьесно съм тясто месила
и съм го в атли завила.
Пенчо Петранки думаше:
- Прьесно е тясто по-сладко,
откъсни, че ми опечи.
- Прьесно е, любе, прьесно е,
още го сега замесвам.
Че стана Пенчо, че стана,
на Петранка глава одрязана,
на Петранка и на Гургуша.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010