* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

- Петкано либе, Петкано,
я стани рано, по-рано,
опаши прека запрета,
запретни бели ръкаве,
омеси бяла погача.
Язе си хабер получих
от царя и от везира -
войник ще, либе, да ида.
Тебе те тука оставям,
дома да ми го гледаш...
Ти да не ходиш, Петкано,
на Гургулови кладенец,
че Гургул е мой душманин,
а на тебе ти е мераклия!...
(...)
Като си Стоян замина,
Гургул на чардак седеше,
златни жълтици броеше,
десен си мустак сучеше
и на Петкана гледаше,
(гледаше, с очи мереше),
от глава чак до петите,
в очите, между веждите.
Петкана Гургула повика,
че си у тях отишли.
Стоян пък всичко е видял,
че си у дома отиде.
Петкана свари рошава,
разхвърляни са чергите
и е кревата разхвърлен.
Че свика Стоян комшии
и на комшии говори:
- Имам си една нивица,
елен ми пасе нивата...
Дали елена да убия,
или нивата да окося?!
Комшии казват Стояну:
- Елена да си убиеш -
пък други ще се научи;
ами нивата покоси!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010