* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Неда думаше:
- С кирия, Недке, отивам,
с кирия, вино и ракия.
Тебе те тука оставям,
със слънце порти затваряй,
със слънце ги отваряй,
хубаво не се закичвай,
често за вода не ходи
на Гургуловите кладенци -
той е твоя любовник,
а на мене душманин.
Мене Гургул ще убий,
тебе, Недке, ще вземе.
Днеска Стоян замина,
Недка се назад повърна,
умила се, оплела се
и отишла на Гургуловите кладенци.
Гургул го там нямаше.
Недка си котли излея
и пак си котли налея,
дорде ги налей и Гургул доходи.
Гургул на чардак седеше
и на Недка думаше:
- Къде е, Недке, мъж ти Стоян?
- Стоян в Стамбул замина.
Довечера у дома да дойдеш,
да ядем и да пием,
да се веселба веселим!
Тъй го Гургул направил.
Таман трапеза положил,
Недка Гургул думаше:
- Яж, Гургуле, да ядем,
за Стояновото прощене.
Дорде Недка издума
и Стоян на врата похлопа:
- Отвори ми, Недке!
Тя се чуди и мая,
где да дене Гургула.
- Не мога да отворя,
Стоян го няма тука.
- Отвори ми, Недке,
нещо съм забравил!
Недка врата отваря,
Стоян у врата влиза,
Гургул врата излиза.
- Каква е, Недке, таз трапеза?
- На мама струване слагам.
- Що ще Гургулевото ножче тука?
- Нали е дюгенджия и касапчия,
ножчето поисках,
пауна да си заколя.
- Аз затуй се върнах,
на мама да сложим.
Легни да заспим,
рано ще станем,
хубави гостби ще сготвим,
топли хлябове ще опечем,
ще поканим роднини
и верни комшии.
Като си трапеза сложили,
Стоян изясно се провикна:
- Роднини мили, верни комшии,
имам си нива голяма,
пълно с хубаво жито,
научил се е един орел.
Дали орела да убия,
или нивата да покося?
Гюргюл се силно провикна:
- Ако тоз орел убиеш,
друг ще се научи!
Че стана Стоян, че стана,
на Недка сърцето прободе
и се силно провикна:
- Снощи беше за мойто прощене,
сега е за твойто!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010