* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Демир на Хубанка думаше:
- Аз ще на пазар да ида,
ще купя чарда говеда,
на суат ще ги закарам,
и много ще се забавя.
Често се не пременувай,
със слънце порти отваряй
и ги със слънце затваряй.
Често за вода не ходи
на Горгушови кладенци,
че ти е Горгуш любовник,
пък на мен, голям душманин.
Щом Демир замина,
Хубанка, булка хубава,
тя се хубаво премени,
взела е стомна шарена
и си за вода отиде
на Горгушови кладенци.
- Добър ти ден, Горгушо!
- Дал ти Бог добро, Хубанке!
Къде е, Хубанке, млад Демир?
- Демир го няма у дома,
той си на пазар отиде
да купи чарда говеда,
на суат ще ги закара,
и много ще се забави.
Ела, Горгушо, у дома,
да ядем, да приказваме.
Като Горгуш отиде,
седнали да си вечерят.
Хапнали, не преглътнали,
Демир на порти похлопа:
- Я ми, Хубанке, отвори,
че съм забравил, забравил
на жълтици мярката,
на бешлиците килото.
- Постой, почакай, Демире,
мъжко си дете приспивам.
Много се Демир разсърди,
че ритна Демир вратата,
право си вкъщи влезе
и на Горгуша думаше:
- Добър ти вечер, Горгушо!
- Дал ти Бог добро, Демире!
- Горгушо, младо юначе,
нещичко ще те попитам -
едно се биче научи
да ми опасва нивата;
дали бичето да убия,
или нивата да жъна?
Горгуш на Демир думаше:
- Ако бичето убиеш,
то друго ще се научи,
ами пожъни нивата!
Че стана Демир, подскочи,
улови нова рогозка,
със сив я катран намаза,
вътре Хубанка загъна,
с клечка я кибрит запали.
- Ела, Горгушо, да ядем,
дето е Хубанка гласила
вие двама да вечеряте,
Хубанка да ни посвети,
да знае Хубанка, да помни,
какво й Демир заръча!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010