* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Черньо Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
вино и ракия ще карам
в Цариград да ги продавам.
Чудя се, Петранке, мая се -
на кого да те оставя,
дюкяни да си теслемя.
Петранка Черньо думаше:
- Ти имаш верен комшия -
на него ще си теслемиш
дюкяна, още къщата.
Досред са пътя вървели,
Черньо другари думаше:
- Полека керван карайте
и ми биволите каляйте,
аз ще се назад повърна,
че съм си хаман забравил -
на бели пари крината,
на жълти пари везните.
Кога се назад повърна,
Петранка сладко заспала...
Черньо Петранка думаше:
- Що ти е главата рошава
и си много уморена?
Петранка Черньо думаше:
- Зълвини деца идвали,
че сме си игра играли
и сме се борба борили.
Черньо Петранка думаше:
- Наготви госби всякакви,
ще каним мама и тате,
и твойта майка и баща,
и Боя ще си поканим -
Боя наший комшия.
Кога ядат и пият
Черньо баба си думаше,
баба си още дядо си:
- Аз имам нива сеяна,
научила се боъта
нивата ми да препасва.
Дали боъта да си убия
или нивата да си окося?
Бою се прав изправи
и на Черньо думаше:
- Ако си боъта убиеш -
друга ще се научи,
но най си нива окоси!
Черньо хвана Петранка,
че й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010