* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян с кирия ще отиде,
с кирия - жито червено,
с кирия в голяма София,
а Дуйка ще го изпрати
от къщи до вратата.
Стоян на Дуйка думаше:
- Дуйке ле, Дудо хубава,
тебе те тука оставям
да не ходиш често за вода
на Гуговите кладенци,
че ти е Гуго любовник,
а пък на мене - душманин.
Хайде иди и се върни, Дуйке ле,
донеси вода студена,
замеси бели хлябове
и си Иванчо изкъпи.
Дуйка на Стоян думаше:
- Аз съм си вода донесла
и съм си хляб замесила,
сега ще Иванчо изкъпя.
Като си Стоян замина,
тя се назад върнала,
грабнала китка ключове,
че отключила мази дълбоки,
че се хубаво премени.
Грабнала котли и кобилица,
че си за вода отиде
на Гуговите кладенци
и там си Гуго завари,
и си на Гуго думаше:
- Добър ти вечер, Гуго!
- Дал ти Бог добро, Дуйке!
- Стоян с кирия замина,
с кирия - жито червено,
с кирия горе в София.
Да дойдеш да вечеряме
и вярно да приказваме.
Гуго на Дуйка думаше:
- Дуйке ле, Дудо хубава,
хайде иди си, Дуйке ле,
заколи пъстър паун,
наготви топла вечеря,
ще дойда да вечерям.
Като си Дуйка отиде,
заклала е пъстър паун,
наготви топла вечеря,
ей го и Гуго, отиде.
Седнали и вечеряли,
и вярно приказвали.
Легнали и заспали.
Стоян си иде от София.
Стоян на порти похлопа -
никой му порти не отваря,
че се през порти прехвърли
и си биволите поведе,
поведе и ги заведе
и пак си портите затвори.
Като си биволи той върза
и си на врата похлопа:
- Стани ми, Дуйке, отвори!
Никой се на Стоян не обажда
и той се люто разсърди.
Грабнал ми е брадва в ръка
и си врата разсече.
Какво ми Стоян да види -
Дуйка и Гуго, двамата,
легнали и са заспали.
Че грабна брадва в ръка,
че им главите отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010