* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натоварил Стоян, натоварил
петдесет коли с жито
и шейсет коли с ечемик.
Дор му се малко видяло,
натоварил още петдесет
с жълта, руйна пшеница.
Керванът е готов да тръгне,
Стоян пред керван застана
и на Копринка поръча:
- Либе, Копринке хубава,
аз ще на пазар да ида,
да ида, рана да продавам.
На тебе, либе, поръчвам
със слънце порти затваряй,
и със слънце порти отваряй,
и често да се не промянаш,
и за вода често да не ходиш
от хайдушкото кладенче,
Никола тамка отива,
кончето да си напойва.
Ние сме с Никола скарани,
да не ти стори някой смях,
да не ти се смеят хората!...
Керванът си потегля
и Копринка керван изпроводя.
И кога се назаде върнала,
разключи пъстри сандъци,
извади пъстра премяна,
гиздаво се премени,
нареди върви алтъни,
накичи китка алена,
вземала бели бакъри,
че е за вода отишла
от хайдушкото кладенче.
Там си Никола завари,
Никола - млади войвода.
Копринка му селям отдаде.
- Добър ти вечер, Никола!
- Дал ти Бог добро, Копринке!
И още Никола посегна,
та й китката взема
и на Копринка продума:
- Копринке, любе Копринке,
как те Стоян допусна
до туй време късно за вода?
Копринка дума Никола:
- Любе Никола, Никола,
Стоян го няма в къщи,
тази вечер съм сама-самичка,
каня те на гости да дойдеш,
да хапнем двама, да пийнем.
Бързо си бакъри наляла
и в къщи бързо отишла.
Приготви гостби хубави,
наляла вино и ракия,
и ето Никола пристига.
Седнали двама да ядат,
да ядат аще да пият.
Двата яли и пили
и ето Стоян пристига,
и пътна врата прескочи,
и на къщна врата послуша.
Похлопа, тихо повика:
- Стани, Копринке, врата ми отвори!
- Стой, Стояне, почакай
да си детето повия.
Тя Никола в сандъка заключи
и тогаз врата отвори,
и Стоян в къщи влезе.
- Булке Коприно хубава,
с кого ядохте и пихте?
И тези пищови и ножове
кому са и кой ги остави?
Копринка Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
нивга не съм те лъгала
и сега няма да те лъжа -
нали е Иванчо мъничък,
тежка му заушка излезе,
аз си писарче повиках
да си му заушка запише.
Той се раплака,
писарчето ножове остави,
остави пищови и ножове
да си детето излъже...
Стоян Копринка думаше:
- Я дай ми нафтари - ключове,
да си сандъци отключа,
да си тефтери взема,
че ази ги забравих.
Стоян си сандъци отключи
и какво тамо да види -
Никола в сандъци завари.
И взема си Стоян тефтери,
и бързо на Копринка поръча:
- Яжте и пийте, Копринке,
с Никола двамата
и мене, любе, чакайте.
Той си тръгнал
и керван стигнал,
и на керванджиите думаше:
- Бързо колата карайте,
на пазар храна да продадем
и в село рано да дойдем.
Кога си Стоян се върна,
на Копринка думаше:
- Любе, Копринке хубава,
приготви гостби хубави,
ще налееш вино и ракия,
че тази нощ гуляй ще имаме.
Покани ваште роднини
и аз, либе, поканих мойте,
мойте роднини и приятели.
Копринка запретна бели ръкави
и приготви ядене и пиене,
и когато яли и пили
Стоян си на гости продума:
- Роднини и приятели,
като ядете и пиете
изпада ли ви на сърце?
Мене на сърце не пада.
Аз ще ви гатанка разкажа,
вие гатанка ми отгатнете.
Имам си нива, посята с просо.
Научи се селският бик
просото да пасе.
Дали просото да пожъна,
или бика да убия?
Никой гатанка не му отгатна.
Тогаз Никола, млади войвода,
на Стоян продума:
- Стояне, мой приятелю,
ако ми бика убиеш,
друг бик ще се научи
просото да ти пасе.
Най си просото пожъни,
да си най-спокоен.
Тогава се Стоян люто ядоса,
прав се на крака изправи
и на Копринка главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010