* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

- Нетке ле, бяла сливненко,
я ще, Нетке ле, да пода
на Сливен, горе на Шумен,
та ще ти вярно наръчам -
да не се, Нетке, пременяш
с лефтерската си премяна,
късно за вода да ходиш,
оде Лазарово дюгенье,
оти е Лазар женкарин,
та ще ти нещо направи,
да ти се смеят хората,
хората и комшиите...
И стана Стоян, и тръгна.
Нетка Стояна изпрати
до края, до говенята,
та че се назък повърна,
та се премени, пребели
с лефтерската си премяна,
та че за вода отиде
оде Лазара дюгенье
и на Лазара думаше:
- Комшу Лазаре, Лазаре,
да дойдеш, комшу, къде нас,
кокошка ще ти заколя,
бяла плакета разточа.
Стоян до края отиде,
та че се назък повърна,
завари Нетка с Лазара.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010