* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Ямбол ще иде
бяла пшеница да кара,
да кара, да я продава.
И на Петранка думаше:
- Аз на Ямбол ще ида,
тебе те тук оставям,
със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш.
На Гургулово кладенче
за вода няма да ходиш,
че ти е Гургул любовник,
на мен голям душманин.
Слуша Петранка, слуша,
докато Стоян из порти излезе;
та се назад върна,
та се хубаво премени.
Грабнала стомни шарени,
та си на кладенчето отиде.
Там си Гургула завари
и на Гургула думаше:
- Тая вечер у нас да дойдеш,
че Стоян на Ямбол замина.
Тя се назад върнала,
наготвила гостби хубави,
наточи вино червено.
С Гургула яли и пили.
Стоян се назад завърна
и се в плевнята скри.
Посред нощ на врата потропва,
Стоян на Петранка дума:
- Що са ти коси разчорляни?
Що ти е леглото объркано?
- На сестра ти децата идваха,
те ми косите разчорлиха,
те ми леглото объркаха
и затуй са ми бузите румени,
че с тях съм играла.
- Ставай, Петранке, да готвиш,
аз телето ще заколя.
Цялото село покани
и Гургул да поканиш!
Петранка дума на Стоян:
- Всички хора ще викам,
само Гургул не мога.
- Първо него ще поканиш.
Сутринта като се събрали,
всички яли и пили.
Стоян на баба си продума:
- Аз не съм ви, бабо, събрал
да ядете и да пиете,
а акъл да ми дадете.
Посял съм нива с люцерна,
научило се едно биче,
люцерната да ми пасе.
Люцерната ли да окося,
или бичето да заколя?
Всички се хора чудили,
чудили и маели.
Тогава Гургул казал:
- Стояне, комшийо Стояне,
ако бичето заколиш,
друго ще се научи
люцерната да ти опасва,
ами окоси си нивата!
Тогава Стоян станал,
на баба си казал:
- Това е, бабо, нивата,
това е, бабо, бичето.
На Петранка главата отрязал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010