* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Драгану буля думаше:
- Патаджим, бате Драгане,
туй твойто булче Диляна,
голо ли е, холам, босо ли е,
гладно ли е, холам, жадно ли е?
Друго си либе залюби,
тоз Аврам, кара гяурин!
Драган буля си думаше:
- Бульо льо, братовице ле,
аз ще го, бульо, попитам,
голо ли е, бульо, босо ли е,
гладно ли е, бульо, жадно ли е.
Драган Диляна попита:
- Диляно, булка хубава,
лош си сънец сънувах,
мътна ми река протекла
и мене силно влечеше,
всичките сеир гледаха
и никой не ми помогна,
тоз Аврам, кара гяурин,
той си мене извади.
Хайде да го дарба дариме -
тъничка риза ленена,
ленена и копринена.
Диляна дума Драгана:
- Аз съм му дарба дарила,
аз съм го болор струвала.
Драган Аврам думаше:
- Авраме, кара гяурин,
аз имам нива посята,
посята непожънена.
Научил ми се е един бик
да ми нивата опасва.
Дали да си нивата пожъна,
или да си бика убия?
Аврам Драган думаше:
- Ако си бика убиеш,
друг бик ще се научи,
а най си нивата пожъни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010