* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Димитър Денке думаше:
- Дено льо, либе Дено льо,
станало е девет години,
как сме се двама събрали,
все лежиш, либе, болна си.
Ще ида, либе, в Цариград,
цярове да ти донеса,
дано си, либе, оздравееш.
Всичко, Денке, ошетох,
студена вода донесох,
за вода няма да ходиш,
на Гургулевите кладенци,
защото ти е Гургул любовник,
на мене голям душманин.
Димитър отиде в Цариград.
Денка си стана от легло,
че се хубаво премени
и се на люмба забради.
Взела е стомни в ръце,
че си за вода отиде
на Гургулевите кладенци,
там си Гургула завари.
Денка Гургули думаше:
- Добър ти вечер, Гургуле.
- Дал ти Бог добро, Денке ле!
Къде е, Денке, Димитър,
че си за вода ти дошла?
Денка Гургули думаше:
- Няма го тука Димитър,
Димитър отиде в Цариград,
цярове да ми донесе.
Я ела, либе, таз вечер,
да ядем, либе, да пием
за Димитровото прощене,
за твойто здраве, за мойто.
Гургул отиде в Денкини,
Денка вечеря приготви.
Като си софра сложила,
тя на Гургула думаше:
- Да ядем, либе, да пием,
за твойто здраве, за мойто,
пък за Димитрово прощене.
Димитър слуша на врата,
и си на врата похлопа:
- Денке ле, любе Денке ле,
мър, стани ми врата отвори,
че съм часа забравил,
в собата на полицата,
под зелената паница.
Денка се от къщи обади:
- Не мога, любе, да стана,
треска ме тресе, не мога.
Че се Димитър разсърди
и си вратата поритна,
насред я къщи изхвърли,
че ги двамата улови
и им главите отряза,
на кучи кръст ги направи,
и пак в Цариград отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010