* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Еленка думаше:
- Еленке, либе, Еленке,
аз на фронта отивам,
тебе тук оставям.
Ти си млада, ти си глупава,
да не би някой да те прелъже.
Ако се, либе, науча,
фронта ще, либе, напусна
и тук ще дойда,
главата да ти отрежа.
И тъй си Стоян замина.
Нали е Еленка младичка,
младичка, още глупава,
Никола я прелъга,
Никола баш ергенът.
Стоян се научи,
че си фронта напусна,
право в село отиде,
до тяхна къща пристигна,
леко порти прескочи,
полека врата открехна.
Какво да види, горкият,
двамата сладко заспали.
Чуди се Стоян, мае се,
чуди се какво да стори.
Но после Стоян решава,
че им главите отряза
и ги на пътна врата слага,
да гледа мало и голямо,
от тях поука да взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010