* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян с кирия ще иде,
с Кирия, с върла ракия,
със пуста жълта коприна...
Бяла го Неда спроважда
до каменните мостове,
до високите брястове.
Стоян на Неда думаше:
- Недельо, първо венчило,
върви си, Недо, върви си,
че си портите затвори,
рано си порти не отваряй,
със слънце порти затваряй,
със слънце порти отваряй;
твърде се не пременявай,
не чести често за вода
на Лазаров'те кладенци -
Лазар ти е първи любовник,
на мене й голям душманин,
да не те Лазар излъже!
Женска е вяра глупава -
като се назад повърнала,
че се хубаво премени
със скъпата си премяна,
грабнала й котли, кобилца,
че си за вода отиде
на Лазаров'те кладенци...
Там си Лазар завари,
че си кончето поеше.
Лазар на Неда думаше:
- Недо льо, либе Недо льо,
че що щеш тука за вода?
Неда Лазари думаше:
- Лазаре, либе Лазаре,
Стоян го няма у дома,
Стоян с кирия отиде,
с кирия върла ракия,
със пуста жълта коприна.
Лазаре, либе Лазаре,
да додеш, либе, у дома,
да додеш, да вечеряме,
по любов да приказваме!
Като е вечер станало,
Лазар в Недини отиде,
седнали да си вечерят,
по любов да си приказват...
Челяк на порти потропа,
Неда си навън излезе,
че си на порти отиде,
че си вратата отвори -
ето ми Стоян, че влезе!...
Стоян си конче развожда
и си на Неда говори:
- Недо льо, либе Недо льо,
що ми на тютюн мирише -
да не е Лазар във къщи?
Неда Стоене думаше:
- Стояне, либе Стояне,
Лазар на пътя замръзнал,
той дойде, либе, у дома,
цигарю да си запали!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010