* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо Петкани думаше:
- Петкано, либе Петкано,
аз ще в Цариград да ида,
там имам девет дюкеня,
те са с кирия дадени,
ще ида да ги нагледам,
кирия да им извадя,
стоката да им протърся...
Тебе те тука оставям -
често се не пременувай,
често за вода не ходи
на Гургушови кладенец -
тебе ти й Гургуш любовник,
пък на мен голям душманин!...
И Петкана го й слушала,
доде го й изпроводила...
Като се назад върнала,
че се умила, оплела,
руса си коса нареса,
дигнала й менци на рамо
и пъстри стомни на ръце,
че си за вода отиде
на Гургушови кладенци.
Гургуш на чардак стоеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше.
Петкана дума Гургушу:
- Гургушо, либе Гургушо,
да дойдеш, либе, у дома,
Пенча го няма туканък,
Пенчо в Цариград отиде.
И Гургуш стана, отиде,
седнали, яли и пили,
легнали дрямка да дрямнат.
Пенчо на врата похлопа
и на Петкана думаше:
- Петкано, либе Петкано,
стани ми, либе, отвори!
Петкана Пенчу думаше:
- Че кой ми хлопа вратата,
че кой ми плаши децата -
Пенча го няма туканък!
Пенчо Петкана пак дума:
- Петкано, либе Петкано,
стани ми, либе, отвори,
че съм си, либе, забравил
на бели пари крината,
пък на жълтици кантаря!...
И Петкана й станала,
станала и отворила.
Пенчо Петкану думаше:
- Петкано, либе Петкано,
какво е в пъстри дюшеци?
Петкана Пенчу думаше:
- Пенчо ле, либе Пенчо ле,
топъл съм квасник месила,
турнах го, либе, да втаса!
Пенчо Петкани пак дума:
- Петкано, либе Петкано,
защо са черги разслани,
пъстри възглаве сложени?
Петкана либе думаше:
- Пенчо ле, либе, Пенчо ле,
вчера на гости идваха
братови дребни дечица,
че си чергите разслаха,
пъстри възглаве сложиха...
Пенчо Петкана не слуша,
най й главата отряза!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010