* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Друмчо на Друмка думаше:
- Друмке ле, баш чорбаджийке,
от деветина ратаи,
кой ми те ратай най-слуша,
най-слуша и най-работи -
при него да те оставя
и при него да те намеря?
Друмка на Друмчо думаше:
- Друмчо льо, баш чорбаджийо,
нали ме питаш, да кажа -
от деветина ратаи
Божко ме ратай най-слуша,
най-слуша и най-работи;
при него да ме оставиш,
при него да ме намериш!
Че впрегна Друмчо, че впрегна,
че си с кервана потегли.
Че вървя Друмчо, че вървя,
до среди пътя отиде,
Друмчо дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
вървете лека-полека,
вървете и възкачвайте,
аз ще се назад повърна,
че си крината забравих,
крината мереницата,
кантаря тегленика ми...
Та че се Друмчо повърна,
та че си у тях отиде,
че ни на порти похлопа,
той Друмка да не събуди,
я на сън да я не вреди;
най се през дувар прикачи,
че на вратата послуша...
Друмка си яде и пие
със Божка, младо ратайче,
и си на Божка думаше:
- Божко льо, младо ратайче,
я яж, Божко льо, да ядем;
където е Друмчо отишъл -
да иде, да си не дойде,
най да му дойде хаберя,
хаберя, Божко, калпака,
калпака, Божко, и кончето!...
Таман туй Друмка издума -
Друмчо на врата похлопа,
като похлопа, повика:
- Друмке ле, чорбаджийке ле,
стани ми, врата отвори;
отколе ли й мръкнало,
отколе ли си заспала?
И Друмка беше станала,
че му вратата отвори...
Друмчо си в къщи налезе,
та че си Друмка улови,
че й главата отряза!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010