* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Демир Хубану думаше:
- Хубано, беним севдано,
севдата ми й на тебе,
тебе те тука оставям -
туканък да те намеря!
Със слънце порти затваряй,
пак ги със слънце отваряй!
Твърде се не пременувай,
не кърши феса алена,
не чеши черно цалуфи,
не реди жълти жълтици,
често за вода не ходи
на войводова кладенец,
че ти се кани войвода -
главата ще ти отреже!...
Аз ще, Хубано, да ида
на Влашко, на Влашка земя,
да карам руси биволи
и сюрек сиви говеда.
Като си Демир замина,
и Хубана е станала,
че се хубаво премени -
скършила й феса алена,
вчесала й черни цалуфи,
нареди жълти жълтици,
че си за вода отиде
на войводова кладенец.
Войвода седи на чардак.
Хубана дума войвода:
- Добър ти вечер, войвода!
Войвода нищо не дума.
Хубана дума войвода:
- Защо ми нищо не думаш?
Озаран Демир замина
на Влашко, на Влашка земя
да кара руси биволи
и сюрек сиви говеда.
Я дойде веке, не дойде,
ти довечера да дойдеш!
Аз ще, войвода, да ида
да готвя топла вечеря!
И Хубана си отиде.
И то й било мръкнало,
и войвода й станала,
че наля кастер с ракия,
у Хубанини отиде.
Че са седнали да ядат,
да ядат, още да пият.
Че са пояли, попили...
Демир на врата похлопа,
като похлопа, повика:
- Хубано, беним севдано,
севдата ми й на тебе,
стани ми, врата отвори!
Отколе ли й мръкнало,
отколе ли си заспала?
И Хубана станала,
че му вратата отвори.
Демир си в къщи налезе.
Той си войвода намери -
топла вечеря ядеше,
червено вино пиеше.
Демир Хубана улови,
че й главата отряза!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010