* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Еленка думаше:
- Любе Еленке, Еленке,
утре по-рано да станеш
и за пъти да ме стегнеш,
че аз далеч, любе, ще замина.
А ти децата да гледаш
и от къщи, любе, да не излизаш,
за вода, любе, да не ходиш
на Гурголовите кладенци,
че лоши си думи хортуват.
Като си Стоян замина,
че стана булка Еленка
и се хубаво премени,
менци на рамо вземала
и си за вода отишла
на Гурголовите кладенци.
Хитро си Стоян Еленка излъга,
че се при кладенци потули
и си ги двама гледаше,
гледаше, още слушаше,
как си се те наговаряха,
да си Стояна погубят,
та с Гургола да се вземат.
Побърза Стоян, побърза,
че си Еленка превари
и се в къщи завърна,
па на Еленка говори:
- Моето конче окуця
и аз си от път завърнах.
Как дойде Света неделя,
Стоян на Еленка продума:
- Голямо госте ще съберем,
всички хора днес ще поканиш
и Гургол, Еленке, ще поканиш.
Като са гости седнали,
да ядат, още да пият,
Стоян тогази е станал
и си на гости думаше:
- Гатанка ще ви загатна,
дано ми я отгатнете -
научил ми се сур елен,
та ми плета прескача
и ми нивата препасва.
Нивата ли да окося,
или елена да убия?
Никой си гатанка не отгатна,
най си стана Гургола
и на Стоян продума:
- Аз ще ти гатанка отгатна.
Ако елена погубиш,
друг елен ще се научи,
да ти плета прескача
и ти нивата препасва.
Най си окоси нивата,
за да се от елен отървеш!
Че стана Стоян тогава,
рогозка с катран намаза,
в нея си Еленка увива
и я веднага запалва,
та си Еленка изгоря
и си се от елен отърва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010