* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Сливен отива,
млада го Надка изпраща
по синя рокля сливенска.
Стоян на Надка поръчва:
- Надке ле, любе Надке ле,
никъде, Надке, да не ходиш,
нито на Лазарчовите кладенци,
Лазарчо ти беше любовник,
ала на мене душманин.
Ах, че си Стоян замина,
Надка се в къщи върнала,
хубаво се накичила
и си за вода отиде,
на Лазарчовите кладенци.
Там си Лазарчо завари,
Надка Лазарчо думаше:
- Лазарчо, либе Лазарчо,
таз вечер Стоян го няма,
и той на Сливен отиде,
бащини вересии да сбира,
там ще го него убият,
а ти в дома да дойдеш,
да ядем, още да пием
за Стояново прощене.
Като се и то мръкнало,
Лазарчо в Надкини отива,
седнали двама да ядат,
да ядат, още да пият.
Ето го Стоян пристига
и на портите полопва.
Надка Лазарчо думаше:
- Где ще те сега изкрия?
Лазар й отвръща:
- И туй ли да те науча,
аз ще зад порти застана,
Стоян в двора като влезе,
аз ще навън изляза.
Както Лазарчо казал,
тъй е Надка сторила.
Стоян в двора кат влязъл,
богата трапеза заврил.
Стоян Надке продумал:
- Каква е тази трапеза?
Надка Стояне думаше:
- Твойте другари идваха,
тях си, Стояне, гощавах.
Стоян на Надка продумал:
- Днеска ми бяла събота,
утре ми света неделя,
рано ми, Надке, да раниш,
хубави гостби да сготвиш,
аз ще си гости поканя,
майка ти и баща ти ще викам
и кръстника ще поканя.
Както е Стоян, бе, казал,
така е Надка сторила.
Седнали, холан, да ядат,
да ядат, още да пият.
Стоян си зина, продума:
- Аз имам нива голяма,
сред нива дърво високо,
отгде се орел научил
на круша гнездо да вие,
че нивата ми газеше.
Дали да си орел убия,
или да си круша отсека?
Че се обадил кръстник му:
- Куме ле, куме Стояне,
орела да си убиеш,
друг орел ще се научи,
я си крушата отсечи,
та си нивата отърви.
Като чу Стоян тез думи,
Надка за ръката хванал,
сред двора я Стоян той извел,
че й главата отрязал,
на майка й я подаде,
на всички хора извика:
- Я, яжте вие и пийте
за Надкиното прощение.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010