* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Демир Кубанки думаше:
- Кубанке, булче хубаво,
аз ща, Кубанке, да ида
на пазар да пазарувам,
да купа сюрия говеда,
да купа и да ги продам,
тебе та дома оставам
да не са изпримянуваш,
със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш,
за вода да не ми ходиш
на Стойчовото кладенче,
Стойчо е тебе любовник,
мене, Кубанке, душманин.
И тръгна Демир, отиде,
Кубанка го изпратила,
назад се в къщи върнала,
та са примени, нареди,
та че за вода отиде.
Наляла и са върнала,
покрай Стойчови минава,
Стойчо по двори ходеше,
Кубанка Стойча думаше:
- Добър ти вечер, Стойчо ле.
Стойчо Кубанке думаше:
- Дал ти Бог добро, любе ле.
Кубанка Стойчум думаше:
- Неке ли, Стойчо, да дойдеш
къде нас, у нас на гости,
много съм манджи сготвила,
ока ракия купила.
Стойчо у Кубанкини отиде.
Таман са, холам, седнали,
по чаша вино да изпият,
по друга бяла ракия,
Демир на врата похлопа
и си Кубанка думаше:
- Стани ми булче отвори,
че си парите забравих.
Кубанка Демирум думаше:
- Връви, Демире, по-скоро,
аз ги на брат ти изпратих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010