* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян си войник отива
и на Елена поръчва:
- Хубаво, либе, да ходиш,
но да н' те някой прилъже,
прилъже, да те залюби -
скоро си фронта напускам,
при тебе, либе, дохождам,
и ти главата отрязвам!
Никола, баш ергенина,
който бе първи в селото,
с мустачки малко извитички,
очи му стрели огнени,
когото се ще пленява,
той си Еленка излъга,
излъга, та я залюби.
Двамка наедно да лягат,
живота си да прекарват.
Тамо ми долу на фронта,
като си Стоян научи,
леко през порта прескочи,
леко си врата отвори,
какво ми чудо да види,
Еленка и Никола двамата
сладък си сън заспали.
Чуди се Стоян, мая се,
какво да стори, направи,
че им главите отряза,
на пътни врата наниза -
да види мало и голямо,
какъв е спомен станало
с Еленка булка хубава
и Никола баш ергенина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010