* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Марийке думаше:
- Марийке, любе Марийке,
ази на война отивам,
тебе те тука оставям.
Често за вода не ходи
на Гургушови кладенци,
че Гургуш ти е любовник,
на мене голям душманин.
Стоян на война замина.
Станала ми е Марийка,
че се е умила, опрала,
людска е жена викнала,
ситно я дребно нареши,
на осемдесет косици,
обула й чехли на пряуш,
вземала й менци на рамо,
че си за вода отива.
Три пъти менци налива,
три пъти си ги излива,
доде си Гургуш пристигне,
конете си да напои.
Марийка дума Гургуша:
- Гургуше, любе Гургуше,
Стоян на война отиде,
ела довечера у дома,
топла съм питка месила,
ярка кокошка заклала.
Я ела, любе, у дома,
да хапнем, любе, да сръбнем.
Като е Гургуш отишал,
яли са, още пили са,
Стоян на врата похлопа
и на Марийка думаше:
- Я ми вратите отвори!
Марийка дума Гургуша:
- Де да те скрия, Гургуше!
Че ми сандъци отвори,
Гургуша там си ми е скрила.
Стоян във къщи влиза,
той на Марийка думаше:
- Марийке, любе Марийке,
що ти е косата рошава,
що са ти страни червени!
Марийка дума Стояна:
- Стояне, любе Стояне,
ти кат на война замина
много ми мене домъчня
и аз у наште отидох,
и братовите дечица
много те ми се радваха,
и ми коса разрошиха.
Тагаз ми Стоян продума:
- Сандъците ми отвори,
нещо от сандъци да взема.
Марийка сандъка отваря.
Стоян кат вижда Гургуша
и на Гургуш си думаше:
- Върви си у вас Гургуше.
А на Марийка продума:
- Утре, Марийке, кат станеш,
хубави гостби да сготвиш.
Ще си поканим кумици,
и твоите майка и баща.
Марийка наготви, покани,
поканиха и Гургуша.
Като са яли, пили,
накрая Стоян продума:
- Нещичко ще ви попитам,
правичко да ми кажете.
Нивата ми е накрай село,
в нивата пасе селския бик.
Како вий ще ми кажете -
нивата ли да изкопая,
или бика да убия?
Тогава Гургуш продума:
- Ако бика си убиеш,
други бик ще се научи,
по-добре изкопай нивата!
И Стоян убива Марийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010