* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натовари Стоян, Стоене,
петдесе кила със жито,
че тръгна Стоян да иде,
житото да си продаде.
Стоян Копринке думаше:
- Копринке, моя пръвнино,
със слънце порти затваряй
и със слънце ги отваряй.
И си Стоян замина
за пазар Нова Загора.
Подире му Копринка станала,
че се хубаво премени,
жълти алтъни закопча,
хубава китка затъкна,
че у Даньови отиде.
Даньо й стар любовник,
че си на Даньо думаше:
- Даньо лю, стар любовнико,
Стоян го няма таз вечер
отиде жито да кара
на пазар Нова Загора,
че ти у дома да дойдеш,
да ядем любе, да пием
и малко да са повеселим.
Стоян се й назад повърнал
и си на врата похлопа.
Той си й тихо викаше:
- Копринке, моя пръвнино,
стани ми вратата отвори.
Три пъти Стоян похлопа,
никой не му са обади.
Два пъти вратата ритна
и си вратата откачи.
Стоян на Копринка пак дума:
- Копринке, моя пръвнино,
нали ти казах, Копринке,
със слънце порти затваряй
и със слънце ги отваряй.
Какво да прави, да стори,
че им главите отрязал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010