* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян аскерин отива,
таман за девет години,
па го Петранка спровожда,
много му здраве спровожда.
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, любе Петранке,
аз като от тука изляза
портите да си заключваш.
Със слънце порти заключвай,
със слънцето ги отключвай;
да не си ходиш, Петранке,
на Гургулеви кладенци.
Гургул на мене душманин,
на тебе, мари, първо либе.
Като си Стоян замина,
Петранка в къщи влезе,
запърши ръце до лакет,
топла си пита сторила,
цяла кокошка готвила,
грабнала йощ до три стомни
и право за вода отиде
на Гургулови кладенци.
Гургул на порти стоеше,
Петрана дума Гургула:
- Гургуле, любе Гургуле,
довечера дома да дойдеш,
Стоян аскерин отиде,
тъкмо до девет години.
Като се вече мръкнало,
мръкнало и затъмняло,
Гургул из къщи излезе,
право у Петранини отиде,
седнали двама да ядат.
Яли са, айол, пили са,
започнали да се веселят,
а Стоян на порти потропва.
- Отвори ми, булка Петранке!
Петранка дума Стояна:
- Иди си, махни се, човече,
по туй време, ни онуй,
не си портите отварям!
Стоян и той си повика:
- Нали съм ази, мари, Стоян,
я си портите отвори!
Гургул Петранка и той дума:
- Петрано, любе Петрано,
аз сега къде ще ида?
Петранка дума Гургула:
- Ти върви подире ми,
аз като порти отворя,
Стоян у порти ще влезе,
пък ти из порти ще излезеш
без да се усети Стоян.
Като си в къщата влиза,
Стоян, нали, и той вика:
- Петранке, мари, Петрано,
какви са тези, мър, гостби?
Тя пък Стояна думаше:
- Вчера сестра ти доважда.
- Що са кревати газени?
Тя пак Стояна думаше:
- Вчера сестра ти доважда
с нейните дребни дечица,
те ти кревата газиха.
Стоян Петранка думаше:
- Утре рано ще станеш,
всякакви гостби наготви,
голям си моабет ще направим,
цялото село ще викаме,
и Гургула ще калесваме.
Тъй са те направили -
голям си моабет направили.
Като свирели и пели,
Стоян нали си думаше:
- Слушайте, хора, селяни,
нещичко ще ви аз питам.
Имам си нива с просо посята,
биковете я пасяха.
Биковете ли да убия,
нивата ли да покося?
Всичките хора мълчаха,
сал нейната майчица,
нали се тя провикна:
- Биковете да си убиеш
други ще се научат,
най си нивата покоси!
Стоян си ножче извади,
Петранкината глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010