* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Разиграл се е млад ерген
из тия нови дюкяни,
низ стамболската чаршия,
низ тия ладни механи.
Ка го съгледа Еленка,
Еленка, крал Милушица,
низ писаните одаи,
низ цъклените пенджури,
низ даровите астъци,
па на ергени думаше:
- Ела си у нас, млад ерген,
малко ракия да пием,
повече джумбюш да правим!...
А ергенин й думаше:
- Еленке, крал Милушице,
добре ще у вас да дойда,
ами ако дойде крал Милуш -
какво щеш с мене да правиш?
А Еленка му думаше:
- Както съм те викала,
тъй ще и да те укрия!
Тогаз разигра млад ерген,
разигра коня хранена,
та се през порти прехвърли,
та при Еленка отиде.
Марко ракия пийнале,
и джумбюш не са правили -
ева крал Милуш, че иде;
отдалеч иде и пее,
а отблизо се провиква:
- Еленке, крал Милушице,
ела ми, либе, отвори!
Тя си го зачу Еленка,
та бръкна в коюн джобове,
извади златни отключи,
отвори маджар сандъци,
та си е скрила млад ерген;
па си на порти отиде,
да си портите отвори.
Крал Милуш дума Еленки:
- Еленке, крал Милушице,
защо се, либе, замая,
та ми портите не отваряш?
А Еленка му думаше:
- Мъжко ми дете ревнало,
отидох да го подоя,
сладка бех съня заспала;
га се от съня събудих -
клето ми сърце играе!...
Крал Милуш дума Еленки:
- Еленке, крал Милушице,
нека и това тъй да е,
че си във съня заспала.
Па си е влезъл крал Милуш,
та си отвори сандъци -
той си намери млад ерген...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010