* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Събрале са са набрале
се млади, млади кехаи
и сам Стоян си джелепин
на Едий кулски механи.
Печено агне ядеха,
червено вино пиеха.
Стоян си дума продума:
- Дружина, верна сговорна,
нищо ще да ви попитам:
- Кое е либе най-верно,
най-верно и най-сговорно?
Никой си нищо не рече,
Стоян си дума продума:
- Мойто е либе най-верно,
най-верно и най-сговорно,
че знае книга дълбока,
че ми е хитра, разумна,
че ми е попска дъщеря!
Дружина верна сговорна,
кришум е писмо писала
до Петка млада джелепка:
"Овните си ги дадохме,
със Цена си ги делихме;
много жълтици зимахме
и още кара грошове,
ала да знаеш, Петкано,
че се е Стоян поминал -
Бог да го прости, Петкано!"
Петкана писмо получи,
по дворове ми ходеше,
по тези мермер камене,
писмото си го четеше,
дребни си сълзи ронеше,
руса си коса късаше,
тънки си пръсте кършеше,
та па си дума продума:
- Бог да та прости, Стояне,
нека ти й живо ратайче!
Минало, що е минало,
Петкана юзе ратайче.
Двамката ми са легнале,
като две кротки агънца.
Минало що е минало,
ева Стояна, че иде -
никой му порти не отваря.
Петкана от сън станала,
здрава си глава вързала,
та па си навън изляла,
портите да си отвори.
Стоян си дума продума:
- Либе Петкано, Петкано,
млада ми, млада джелепке,
много съм пъти дохождал -
скоро ми порти отваряш...
- Аз сега, либе, закъснях;
като съм чула за тебе,
денем и нощем се плача -
сега ме съня налегнал,
затуй не съм те аз чула!
Стоян й дума продума:
- Либе Петкано, Петкано,
млада ми, млада джелепке,
утрина рано да станеш -
бели ръкаве засучи,
кисело тесто замеси,
секакви манджи наготвй,
бели краваи опечи;
заколи тлъста юрдечка,
наточи вино червено,
още ми бяла ракия;
вземи си жълта бъкличка,
покани всички роднини,
че ще си гости да збеера!
Петкана наля бъкличка,
та па си стана отиде,
та ми калеса, калеса
всичките техни роднини.
Минало що е минало -
ева гостето, че идат.
На трапеза са седнале.
Яле са, още пиле са -
трапези са са дигнале,
Стоян си дума продума:
- Ей ви вас, мои роднинки,
хайде да идем на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
едно ми хоро тропнете
и после дома идете!
Всички на пътя отишле,
на пътя, на кръстопътя.
Стоян си хвана Петкана
за нейна десна ръчица,
та па си хоро наведе.
Извади катран във шише
и си полея Петкана.
Стоян й дума продума:
- Посвети, либе, посвети,
хорото да си свършиме -
нека ми й живо ратайче.
Посвети, либе, Петкано,
млада ми, млада джелепке,
че знайеш книга дълбока,
че ми си хитра разумна,
че ми си попска дъщери -
нека ми й живо ратайче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010