* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петър на Мара думаше:
- Маро ле, първо любе ле,
Маро ле, севда голяма,
я дай ми, Маро, колата,
житото да натоваря,
на гара Мездра да ида,
житото да си продадем,
борчове да си изплатим,
дето сме лятос жънале,
жънале, още копале!
Петър за Мездра отиде,
Мара се назад завърна,
облече бяла премяна,
та си на хоро отива,
и се до Боя залавя,
и си на Бойо думаше:
- Бойо ле, първо либе ле,
Петър за Мездра отиде -
ела ми, либе, на гости,
да ядем, още да пием,
и да са повеселиме!
Вечерта Бойо отиде.
Той си дрехите съблече
и на вратата окачи.
Буйни огньове наклала,
готвила маджи всякакви,
наточи вино ракия,
послала меки дюшеци.
Таман са с Бойо легнале,
някой на порти потропа.
Тя си на навънка излиза,
портите да си отвори.
Петър си вътре увлиза
и си на Мара думаше:
- Защо са буйни огньове,
защо са манджи всякакви,
защо е вино ракия,
защо ти коса рошава?
А тя на Петър продума:
- Събрахме твоите роднини
да ядем още да пием;
сестрините ти дечица,
те ми косата рошиха.
Той си възглаве подига,
Бойно ножове намира.
Нищо й тогиз не рече,
най при майка си отива
и на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
елен са, мамо, научил,
та ми нивата погазва -
дали елен да погуба,
или нивата ожъна?
А майка си му думаше:
- Ако елена погубиш,
друг ще да са научи,
нивата да си погазва -
нивата да си пожънеш!
Той я на мегдан изведе,
със катран си я намаза,
па викна всички роднини -
булката си запали,
па на роднини думаше:
- Я тропнете да тропнем,
Мара да ни посвети,
че ме е Мара лъгала,
лъгала и измамила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010