* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петър за Мездра замина
със кола жито да кара
и си на Мара продума:
- Маро ле, севда голяма,
със слънце порти отваряй,
със слънце порти затваряй.
Петър като й заминал,
Мара се в бяло премени
и на хорото отиде,
и се до Алеко хвана:
- Таз вечер съм, Алеко, самичка,
да дойдеш, Алеко, у дома.
Сред път се кола счупили
и Петър се назад повърнал.
Почукал Петър, похлопал,
никакъв глас не се чува.
Напъна врати дъбови,
напъна и ги отвори,
отвори, какво да види -
Алеко по долни гащи,
ръгнал през прага да бяга
и Мара тича след него.
Настигна Петър Алеко
и си го с ножче наръга,
тогаз се назад върна,
със Мара да се разплати.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010