* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на война отива
и на Петкана поръча:
- Либе Петкано, Петкано,
ази на война отивам
тебе те тука оставям.
Често се не мий, не плети,
често за вода не ходи
на Гургулови кладенци,
че си е Гургу пакостник,
та ще ти пакост направи,
на тебе, още на мене.
Стоян е вече заминал,
Петкана се назад върнала,
имало вода снощница,
та се е умила, оплела
и си за вода отишла
на Гургулови кладенци.
Три пъти ведра налива,
три пъти ведра излива,
дорде я Гургу съгледа.
Имало златна ябълка,
че си хвърлил Гургу,
че си удари Петкана.
Кихна Петкана, засмя се
и на Гургу продума:
- Либе Гургуле, Гургуле,
Стоян е вече заминал,
аз съм сама в къщи,
довечера либе да дойдеш.
(...)
- Либе Петкано, Петкано,
защо ти е коса рошава,
защо ти е в пазва бъркано?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010