* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Маринке думаше:
- Маринке, първо венчило,
аз ще да ида, да ида
в Цариград, града голяма,
вересии да си събирам,
ти със слънце порти затваряй
и със слънце ги отваряй.
Маринка, булка хубава,
тя си Стояна не слуша,
като си Стоян замина,
мръкнало, одрезгавило са,
станала, пременила са,
сключила й бели бакъри,
за студна вода отиди
на Димитровото кладенче,
на капитанско изворче.
Там си Димитра завари,
отдалек му са й засмяла,
отблизо селям му й дала:
- Добър ти вечер, Димитре,
тоз вечер Стоян го няма,
да додиш, любе, във нази.
Димитър Маринка послуша,
като се тъмно стъмнило,
той в Маринкини отиди,
седнали да ядат, да пият.
Посред нощ, още полунощ
Стоян на порти почука.
- Маринке, булка хубава,
стани ми врата оттори.
Димитър са чудом чудеше
дали из врата да излези,
дали из пенджер да излези.
Маринка врата оттори,
Димитър из врата излези.
Стоян на прага застана
и са изясно провикна:
- Селяни, вие комшия,
чувайте какво ще кажа -
какъв са й дивеч научил
да ми просото препасва,
просото ли да пожъна,
или дивеча да убия?
Никой са нищо не обади,
не обади, нито издаде.
Димитър капиданчето,
той на Стояна думаше:
- Ко си дивечо убиеш,
друг ще са дивеч научи
да ти просото препасва,
най си просото пожъни.
Стоян си ножче извади,
Маринка глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010