* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо на Елена думаше:
- Аз ще на нива отида
ратаи да си нагледам.
Теб те тук оставям,
малко ти пари оставям,
много работа оставям.
Труди се, любе, труди се,
лозята да ми прекопаеш,
нивите да ми ожънеш.
Теб те тук оставям,
по слънце вратата отваряй,
по слънце ги затваряй.
Като си Пенчо замина,
тя се хубаво премени,
още по-хубаво нагласи.
Взела е менци на рамо
и пъстра стомна в ръка.
Покрай Гургутови мина.
Гургут на чардак стоеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше.
Не я видял млад Гургут,
тя му с уста повикна,
с крак му на врата похлопа.
- Ела, Гургуте, да ядем,
да ядем, Гургуте, да пием,
да пием и да нощуваме,
Пенчо го няма у дома,
Пенчо е в Цариград отишъл...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010