* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натвари Стоян, натвари,
педесе коля с жито
и шейсе коля бел ориз.
Кервана готов да тръгне.
Копринка, булка хубава,
тя пред кервана седеше,
бърже Стоян изпрати,
вземала й бели бакъри
за студена вода отиде.
Никола, баш ергенина,
на кладенеца седеше.
Като го видя Копринка
отдалеч му се засмяла,
отблизо му й продумала:
- Ела, Никола, таз вечер,
Стояна го няма таз вечер,
ще ядем, холам, ще пием,
ще ядем, ще се веселим.
Че стана, стана Николчо,
в Копринкини отиде,
яли са, още пили са,
легнали, сладко заспали,
ето ми Стоян че иде,
на вратата си похлопа:
- Я стани, стани, Копринке,
да ми вратата отвориш,
тефтерите си забравих,
да станеш, да ги намериш.
Копринка дума Стояна:
- Не мога, холам, да стана,
люта ме глава заболя,
люта ме треска затресе.
Стоян се много ядоса,
че си вратата изкърти,
що да си види в къщи -
Копринка и Никола двамата.
Че ги на пътя изведе
че им главите отряза -
да видят мало и голямо,
да видят, пример да дават!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010