|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Стоян Калудки думаше:
- Любе Калудке, Калудке,
знаеш ли либе, знаеш ли,
че аз ще далеко да ида -
жълта пшеница да карам?!
Тебе те сама оставям...
Стоян с кервана потегли,
Калудка Георги покани
да ядат, холан, да пият.
Вървели, що са вървели,
до среде са път стигнат.
Стоян Йордатлар думаше:
- Йордатлар, беким, Йордатлар,
я ще се назад завърна,
че кесийка си забравих
под Калудкино възглавче.
Той се назад завърна
и си на порти потропа,
потропа, още повика:
- Либе Калудке, Калудке,
стани ми, порти отвори,
че съм кесийка забравил
под твойто бяло възглавче...
Кърджали, кв. Доброволец; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|