* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петкана, булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
гордей се, либе Стояне,
че ти си, либе, капитан,
капитан над капитаните,
войвода над войводите.
- Аз ще се, либе, гордея,
на млади булки и моми.
Седнали да ядат и пият.
Стоян си заспал сладко.
Петкана, булка хубава,
земала й тънки синджири
и му краката вързала,
земала й тънка коприне
и му ръцете увила.
Че зима китка ключови,
отвори маджар съндък,
извади най-баш премяна
и се хубаво премени,
премени, още забради
и си за вода отиде,
на Гургушево кладенче.
Там си Гургуша завари,
печено агне ядеше.
Гургуш Петкани думаше:
- Петкано, либе Петкано,
я ела, либе, да ядем,
да ядем, още да пием.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010