* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, булка хубава,
я ща надолу да ида,
за пара вино да пия,
на тебе, Недке, заръчам,
заръчам, Недке, поръчам -
със слънце порти затваръй,
със слънце порти отваряй,
честу за вода ни ходи,
на Лазаровото кладенче,
че Лазар, Недке, че Лазар,
че той ми й първия душманин.
Недка си Стоян изпрати
и са хубаво премени,
премени Недка, нареди,
че си надолу отиде
на Лазаровото кладенче.
Там си завари Лазарчо,
той си кончете поеше.
- Добър ти вечер, Лазарчо!
- Дал ти Бог добро, Недке ле!
Недка си вода повдига
и на Лазарчо думаше:
- Да дойдеш, либе Лазарчо,
да дойдеш таз вечер,
таз вечер, либе, у нази,
че Стоян, либе, го няма,
той си надолу отиде
за пара вино да пие,
пък аз съм, либе, готвила
всякакви манджи хубави,
и крундел вино червено,
и върла бистра ракия.
Лазар си конче припусна,
право у Недкини отиде.
Седнали да ядат, да пият.
Недка му диван стоеше,
отлични песни му пей
и на Лазарчо думаше:
- Еж, либе, двама да идем
за твою здрави, за мою
и още за Стояново.
Дурдето Недка издума,
Стоян на порти полопа:
- Недке ле, булка хубава,
стани ми порти отвори.
Недка на Лазар думаше:
- Какво жа правим да сторми,
Стоян на порти похлопа,
я жа му порти отворя,
ти гледай, либе, да излейш,
нейди по двори да се скрийш,
дано та Стоян не види,
не види и не познае.
Недка му порти отвори,
Стоян във къщи отиде
и си на Недка думаше:
- Недке ле, булче хубаво,
защо си толкоз готвила,
дали си гости имала,
или се за гости надяваш?
- Нито съм гости имала,
не се за гости надявам,
я най са, холам, надявам
за тебе, либе Стоене.
- Недке ле, булка хубава,
щу щей, любе, щу щей
Лазаровото ножченце?
Я иди, Недке, я иди,
че са Лазарчо повикай
да ядем двама, да пием,
че той ми й верен другарин,
верен другарин, верен комшия.
Недка си Лазар повика,
седнали да ядат, да пият.
Недка им диван седеше,
ем им чашите налива,
налива Недка, долива.
Стоян на Лазар думаше:
- Лазарчо, верен другарин,
нещичко жа та попитам,
правичко да ми обадиш -
ази си нива позасях,
научило ми са, Лазарчо,
едно ми младо орленце
да ми нивата опасва.
Нива ли да си пожъна,
орле ли да си убия?
Лазар на Стоян думаше:
- Стояне верен другарин,
'ку си орлето убиеш,
друго ш' с орле нагади,
най си нивата ожъни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010