* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Книга ми дойде от царят,
от царят от Цариграда -
Стоян на войска да върви,
на войска със войниците.
Стоян на войска отива
и на Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
тебе те тука оставям,
млада зелена, глупава,
със слънце порти затваряй
и със слънце ги отваряй,
често са не мий, не плети,
често за вода не ходи
на Гургулови кладенци,
че теб е Гургул любовник,
а мене голям душманин,
па ще ти дума извади,
да ти се смеят хората!
Па го Петкана изпрати
на войска със войниците,
па се назад повърна,
па се умила, оплела,
и се хубаво премени,
па си взе менци сребърни
и си за вода отиде
на Гургулови кладенци.
Веднъж менците наляла,
дваж ги Петкана изляла,
доде я види млад Гургул,
нейния първи любовник.
Той си Петкана зафърля
с червени, бели шекери
и на Петкана думаше:
- Петкано, булка убава,
че къде ти е млад Стоян?
- Аз си Стояна изпратих
на войска със войниците.
- Довечера ш' ти на гости дода,
заколи пъстра павуна
и меси бели погачи!
Гургул при Петкана отиде,
по-малко пили и яли,
повече са се либили.
Кога е било през нощта,
Стоян на врата потропа.
Стоян навътре си влязъл,
Гургул навън си излязъл.
- Петкано, либе Петкано,
що ти са леби месени,
месени, а нечупени,
що ти е гостба готвена,
готвена, а неядена?
Като си бръкна млад Стоян
под Петканино възглаве,
че си намери, намери
Гургуловите ножове.
И си се назад повърна,
у кръстникът си отиде,
на кръстникът си думаше:
- Имам си нива със жито,
найде са бик да я пасе.
Дали бикът да убия,
или нивата да ожъна?
- По-добре нива ожъни,
че ще се найде пък други!
Той на Петкана думаше:
- Омеси много хлябове,
заколи крава ялова,
че ще си гости поканим.
На кол ли ще ми постоиш,
или на свещ посветиш?
- На свещ ще ти посветя.
И той я увива в рогозка
и я запаля да гори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010